В тази статия ще разгледаме накратко оста хранене-черва-щитовидна жлеза – сложната връзка между храненето, чревната микробиота и функцията на щитовидната жлеза. Ще разгледаме критичната роля на микронутриентите като йод, селен, желязо, цинк, мед, магнезий, витамин А и витамин В12 в синтеза и регулирането на хормоните на щитовидната жлеза.
Ще разгледаме как диетичните промени могат да повлияят на чревната микробиота, което води до дисбиоза и дефицит на микроелементи, които от своя страна засягат функцията на щитовидната жлеза.
Знаете ли за диетите при Тиреоид на Хашимото? – вижте тук
Какво прави щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза, основен ендокринен орган, синтезира и отделя тиреоидните хормони тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3), които са от решаващо значение за функцията на всички системи на тялото.
Нарушенията във функцията на щитовидната жлеза могат да доведат до заболявания като хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм и рак на щитовидната жлеза.
Важно е разбирането на връзката между диетата и функцията на щитовидната жлеза, тъй като диетичните промени могат да подобрят здравето на щитовидната жлеза и да намалят честотата на нарушенията й.
Защо е важен йодът за щитовидната жлеза?
Йодът е особено важен за синтеза на хормона на щитовидната жлеза. Той се абсорбира в тънките черва и се транспортира до щитовидната жлеза, където се включва в тиреоглобулина, за да образува тиреоидни хормони.
Адекватен прием на йод е необходим за поддържане на нормална функция на щитовидната жлеза, като специфичните препоръки за прием варират според възрастта.
Йодният дефицит, особено по време на бременност, може сериозно да повлияе на когнитивното развитие на децата, което води до състояния като вроден хипотиреоидизъм.
Обратно, прекомерният прием на йод може също да наруши функцията на щитовидната жлеза, причинявайки състояния като хипертиреоидизъм или предизвикан от йод – хипотиреоидизъм.
Повече за селенът и витамин D – вижте тук
Каква е ролята на елемента селен за щитовидната жлеза?
Селенът, друг основен микроелемент, играе решаваща роля в тироидната система.
Той е компонент на ензими (глутатион пероксидаза и йодотиронин дейодиназа), които защитават тъканите от оксидативен стрес и участват в производството на хормоните на щитовидната жлеза.
Дефицитът на селен е свързан с различни заболявания на щитовидната жлеза, включително хипотиреоидизъм и автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Клиничните проучвания показват смесени резултати, подчертавайки необходимостта от допълнителни изследвания.
Каква е ролята на желязото за щитовидната жлеза?
Желязото е важно за биосинтезата и функцията на хормоните на щитовидната жлеза, като дефицитът на желязо потенциално води до нарушения на щитовидната жлеза. Дефицитът на желязо по време на бременност може да повлияе на нивата на хормоните на щитовидната жлеза, което подчертава необходимостта от редовно наблюдение и избиране на подходяща форма на прием.
Каква е ролята на витамин D, цинк, мед, магнезий и витамин А за щитовидната жлеза?
Витамин D, цинк, мед, магнезий и витамин А също играят важна роля за функцията на щитовидната жлеза.
Витамин D модулира имунната система и може да помогне при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
Цинкът участва в синтеза и метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза.
А медта е необходима за превръщането на Т4 в Т3.
Магнезият е необходим за различни ензимни реакции, свързани с метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза.
Витамин А влияе върху хомеостазата на щитовидната жлеза и имунната функция.
Каква е ролята на чревната микробиота за щитовидната жлеза?
Чревната микробиота играе решаваща роля в регулирането на метаболизма и енергийния баланс чрез извличане на хранителни вещества от храната и производство на метаболити.
Наблюдават се промени в състава на микробиотата след диетични промени. Чревната бактериална флора играе решаваща роля в поддържането на метаболитната, хранителната и дори имунологичната хомеостаза .
Хипотезата за оста на щитовидната жлеза и червата се налага все повече, което предполага, че чревната микробиота, състояща се от трилиони микроорганизми, обитаващи стомашно-чревния тракт, може да повлияе на функцията на щитовидната жлеза чрез различни механизми.
В допълнение към влиянието върху усвояването на минерали, важни за функцията на щитовидната жлеза (т.е. йод, селен, цинк и желязо), микробиотата участва в ендогенния и екзогенния метаболизъм на хормоните на щитовидната жлеза.
Наличието на ензима (йодотиронин дейодиназа), който превръща тироксина в неговата активна форма, трийодтиронин, или в обратен Т3 е установено в чревната стена, като по този начин влияе върху общите нива на Т3 в тялото.
Влиянието на ендокринните разрушители
Ендокринните разрушители (endocrine disruptors – EDCs) са естествени или синтетични химични вещества, които могат да повлияят на ендокринната система на организма. Тези вещества могат да имитират, блокират или променят нормалната функция на хормоните, което води до различни здравословни проблеми. Съдържат се в много продукти от ежедневието, включително пластмаси, пестициди, козметика и опаковки на храни. Излагането на ендокринни разрушители е свързано с репродуктивни проблеми, проблеми в развитието и повишен риск от някои заболявания.
Излагането на ендокринни разрушители (EDC) може да промени състава на чревната микробиота, което води до промени в енергийния метаболизъм и наддаване на тегло.
През първите 1000 дни майчиното мляко представлява един от основните източници на експозиция на EDC за новородените. Тези съединения, метаболизирани и натрупани в човешкото тяло, са открити в майчиното мляко, серума, косата и плацентата.
Смята се, че прехвърлянето на тези съединения става от майчиния кръвен поток към кърмачетата чрез кърмата. Експозицията на майката на EDC може да бъде повлияна от различни фактори като начин на живот, място на пребиваване, професия и видове използвани лични продукти.
Проучвания предполагат, че по-високата експозиция на EDCs може да стимулира синтеза на патогенни микробни видове, което може да нарушения работата на щитовидната жлеза. Чревните бактерии имат роля в метаболизирането на EDC чрез двупосочно взаимодействие, което води до дисбиоза и промяна на пътищата, участващи в развитието на различни метаболитни заболявания.
Дисбиоза представлява дисбаланс в микробните колонии в организма, който води до доминиране на вредни микроорганизми и свързани с това здравословни проблеми.
Дисбиозата и произтичащото от това отрицателно въздействие върху имунната система и чревната пропускливост може да насърчи развитието на възпалителни и автоимунни заболявания, включително заболявания на щитовидната жлеза.
Повече за заболяванията на щитовидната жлеза и затлъстяването – вижте тук
Каква е ролята на пробиотиците за здравето на щитовидната жлеза?
Допълнителният прием на пробиотици показва положително въздействие върху нивата на хормоните на щитовидната жлеза и функцията на щитовидната жлеза, тъй като този подход може да възстанови чревния баланс и да насърчи растежа на полезни микроорганизми.
Обучението на пациентите относно връзките между здравето на червата и щитовидната жлеза може да насърчи стратегии за подобряване на чревната микробиота, особено при бременни жени и кърмачета.
Каква е ролята на фолиевата киселина и витамин В12 за здравето на щитовидната жлеза?
Хранителните вещества фолиева киселина и витамин В12, донорни на метил, които са налични в тъмните листни зеленчуци, боб, грах, леща, лимони, банани, пъпеши и зърнени храни, например, участват в метилирането на ДНК и ремоделирането на хроматина, ключов епигенетичен механизъм.
Предполага се, че потенциално консумирането на диета, богата на хранителни вещества, донорни на метил, може да насърчи оптималното здраве на щитовидната жлеза.
По подобен начин е доказано, че диетичните полифеноли, открити в плодовете, зеленчуците и чая, модулират модификациите на хистони и могат да се използват като превантивна препоръка за нарушения на щитовидната жлеза.
Обратно, хормоните на щитовидната жлеза също могат да повлияят на състава и функцията на чревната микробиота. Рецепторите за тиреоидни хормони се експресират в чревния епител и имунните клетки, което предполага пряка роля на тиреоидните хормони във физиологията на червата и имунната функция.
Заключение
Значението на адекватен прием на йод с диетата е потвърдено във всички възрасти, докато добавянето на селен трябва да се извършва внимателно след коригиране на предишен йоден дефицит, тъй като селенът има връзка с развитието на автоимунен тиреоидит. Желязото, витамин D, цинкът и други микроелементи също играят роля във функцията на щитовидната жлеза, но наличните в момента изследвания са недостатъчни за категорични заключения и препоръки. Основните ключови моменти от настоящите проучвания показват, че:
- йодът е от съществено значение за синтеза на хормони на щитовидната жлеза и е полезен за предотвратяване на заболявания на щитовидната жлеза;
- селенът може да намали тироидните автоантитела и да подобри функцията на щитовидната жлеза, въпреки че е необходимо внимателно наблюдение;
- лицата с хипотиреоидизъм трябва да бъдат оценени за анемия, дефицит на желязо и витамин B12;
- добавянето на витамин D може да бъде полезно за пациенти с тиреоидит на Хашимото;
- оценката на нивата на цинк се препоръчва при лица с увеличена щитовидна жлеза; и
- медта и магнезият трябва да бъдат изследвани за тяхната потенциална защитна роля срещу рак на щитовидната жлеза, а витамин А за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Храненето и чревната микробиота могат да повлияят на функцията на щитовидната жлеза чрез модулиране на имунните отговори, производство на микробни метаболити, повлияване на усвояването на хранителни вещества и епигенетични промени, регулиращи синтеза и метаболизма на хормоните на щитовидната жлеза. Балансираното хранене е основен източник за поддържане на здрава, оптимална функция и здраве на щитовидната жлеза. Оста диета-черва-щитовидна жлеза трябва да се има предвид за възможността за модулиране на чревната микробиота и здравето на щитовидната жлеза.
Референции:
