Остеопорозата се характеризира с понижаване на костната плътност и поява на микроструктурни промени в костната тъкан.
Това води до повишена чупливост на костите и склонност към фрактури.
Остеопорозата е едно от най-често срещаните метаболитни заболявания на костите и може да доведе до значителни физически, психосоциални и икономически последствия.
Множество взаимосвързани механизми водят до развитие на остеопороза.
Заболяването е с мултифакторна генеза и ключово значение имат генетичната предразположеност, факторите от начина на живот и влиянието на околната среда.
На какво се дължи развитието на остеопороза?
При остеопороза се наблюдава нарушен баланс между костната резорбция и образуването на нова костна тъкан, което води до понижаване на костната маса.
При физиологични условия тези процеси са в баланс.
Повишената костна резорбция или пониженото образуване на костна тъкан е причина за развитие на остеопороза.
Друга причина може да бъде както нарушеното образуване на костната тъкан в ранна възраст, така и повишената загуба на костна плътност в по-късните етапи на живота.
Ускорената загуба на костна маса може да се дължи на нарушен хормонален баланс, което се наблюдава, например, в периода около менопаузата.
Въпреки това остеопорозата се наблюдава както при жени, така и при мъже.
Заболяването може да бъде последствие от други състояния или прием на медикаменти.
Промени в нивата на хормоните – фактор за развитие на остеопороза
Процесите на стареене и понижаването на функцията на половите жлези са двата ключови фактора, които допринасят за развитието на остеопорозата.
Проучванията са показали, че понижаването на костната плътност при жените е ускорена през първите години от менопаузата.
Ниските нива на половите хормони повишават дейността на остеокластите – клетки, които участват в разграждането на костната тъкан.
Ниските нива на естроген ускоряват загубата на костна маса както при жените, така и при мъжете.
Дефицитът на женския полов хормон води до повишена костна резорбция и нарушено образуване на костна тъкан.
Освен това допринася за повишаване на броя на остеокластите и понижаване на популациите на остеобластите – клетките, които образуват костната тъкан.
По този начин се увеличава костната резорбция. Рискът от фрактури е обратно пропорционален на серумната концентрация на естрогена при жените след менопаузата.
Всички клетки, участващи в метаболизма на костната тъкан, имат рецептори за естроген по повърхността си.
Този хормон е важен за здравето на костите, тъй като е свързан и с някои растежни фактори.
Загубата на костна маса след менопаузата се дължи на увеличена активност на остеокластите.
Остеопорозата, настъпваща при пациентите в напреднала възраст, също е свързана с повишена активност на остеокластите, но и с прогресивен спад в популациите на остеобластите.
След 30-тата година от живота, процесите на костна резорбция надвишават процесите на образуване на костна тъкан.
Това води до състояние, наречено остеопения – понижаване на костната минерална плътност.
В по-тежките си форми състоянието прогресира до остеопороза.
При жените се наблюдава по-значителна загуба на костна маса, в сравнение с мъжете.
Диети за дълголетие – научете повече тук
Роля на процесите на стареене
Процесите на стареене нарушават костната структура, композиция и функция. Това води до загуба на костна маса, която става видима още преди същественото понижаване на нивата на половите хормони.
Тези изменения са характерни при напредване на възрастта.
Процесите на стареене водят до съчетано изтъняване на компактното (външно разположено) костно вещество, повишена порьозност на последното, както и изтъняване на гъбестото (вътрешно разположено) костно вещество.
Калцият, витамин D и паратхормонът допринасят за поддържане на баланс в метаболизма на костната тъкан.
Недостатъчният прием на калций или нарушеното му усвояване от чревния тракт, които могат да се дължат на процесите на стареене или съпътстващи заболявания, водят до развитие на вторичен хиперпаратиреоидизъм. При това състояние се наблюдава повишена секреция на паратхормон от паращитовидните жлези.
Този хормон се отделя в отговор на понижаване на нивата на калция в кръвта.
Това води до повишена резорбция на калций от костите и понижаване на неговото елиминиране чрез бъбреците.
Освен това по този механизъм се увеличава синтезата на витамин D, което също допринася за оптимизиране на абсорцията на калций и фосфор и се понижава синтезата на паратхормон.
Недостигът на витамин D, от своя страна, често се наблюдава сред пациентите в напреднала възраст и може да доведе до вторичен хиперпаратиреоидизъм поради понижаване на абсорбцията на калция през чревния тракт.
Фрактури при остеопороза
Фрактурите са водещо последствие при остеопороза. Те могат да са резултат както от по-леки травми при падане от седящо или право положение, така и от по-тежки травми, например при пътнотранспортни произшествия.
Най-често фрактури при пациенти с остеопороза се наблюдават по шийката на бедрената кост, характерни са и патологични фрактури по гръдните и поясните прешлени, както и фрактури на дисталната част на лъчевата кост.
Почти всички фрактури по долните крайници при пациенти с остеопороза се дължат на падане.
Рискът се увеличава при наличие на невромускулни увреждания, които се дължат на недостиг на витамин D, водещ до развитие на вторичен хипопаратиреоидизъм.
Друга причина може да бъде и приложението на кортикостероиди.
Референции:
