През последното столетие ефективните методи за борба с вируси, бактерии, гъбички и паразити доведоха до истинска революция в медицината и значително увеличиха продължителността на човешкия живот. Днес обаче, с разбирането за ролята на определени микроорганизми за здравето, е време да се преосмисли как точно същите тези лечения влияят на нашето тяло и най-вече на червата.
Какво е микробиом и защо е важен?
Микробиомът представлява огромна съвкупност от микроорганизми, които нормално обитават червата. Приносът му за цялостното здраве е значителен, но често подценяван, поради което го наричат „забравения орган“. Разнообразните организми в микробиомната екосистема се наричат микробиота и включват бактерии, вируси (включително фаги), гъби, еукариоти и археи. До момента повечето изследвания се фокусират върху бактериалната микробиота поради численото превъзходство и значението на бактериите спрямо останалите микроорганизми.
Полезните бактерии в екосистемата на червата играят важна роля в поддържането на целостта на чревната стена, храносмилането, метаболизма и синтеза на полезни вещества, включително витамини. Те също подпомагат борбата с инфекциите чрез взаимодействие с имунната система и нейното регулиране.
Когато микробиомът е здрав и балансиран, се чувстваме добре както физически, така и психически. Това равновесие лесно може да бъде нарушено от различни фактори, включително от някои лекарства.
Какво е дисбактериоза?
Дисбактериозата е нарушение на баланса между полезните и вредните бактерии в червата, което може да доведе до проблеми с храносмилането и имунната система. Тя се проявява със симптоми като подуване, диария, запек и общо неразположение.
Проучване от 2020 г., публикувано в престижното списание Nature Communications, изследва как широко използвани лекарства могат да повлияят на състава и функциите на чревната микробиота. Учените анализират 41 различни класа медикаменти и откриват, че 19 от тях са свързани с промени в чревните бактерии. Тези открития подчертават колко чувствителен е този „орган“ към медикаментозно въздействие и колко важно е да подхождаме с внимание към всяко лечение.
Някои често прилагани лекарства – скрита заплаха за добрите бактерии
| Вид лекарства | Въздействие върху чревната микробиота |
|---|---|
| Антибиотици – премахват бактериални инфекции | Унищожават чревната флора неселективно, намаляват полезните бактерии и позволяват растеж на болестотворни микроорганизми. |
| Инхибитори на протонната помпа (PPI) – потискат стомашната киселинност | Намаляват киселинността в стомаха, но променят и чревната среда, улесняват преноса на бактерии от устната кухина към червата и влияят на метаболизма. |
| Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – имат болкоуспокояващо и противовъзпалително действие | Променят функцията и състава на микробиотата, насърчават растежа на патогени, намаляват разнообразието на полезни бактерии и променят пропускливостта на червата. |
| Лаксативи – стимулират изхождането | Ускоряват придвижването на чревното съдържимо, влошават качеството на микробиотата, намаляват устойчивостта към инфекции. |
| Химиотерапевтични средства – унищожават ракови клетки | Значително променят състава, разнообразието и функцията на микробиотата, влияят на ефективността на лечението и увеличават честотата на страничните ефекти. |
| Статини – намаляват нивата на холестерола | Могат да намалят полезните бактерии и да увеличат патогенните, водейки до дисбактериоза; ефектът зависи от вида статин и продължителността на лечението. |
| Имуносупресори – потискат имунния отговор | Свързани са с промени в микробиотата, като дисбактериозата нарушава чревната бариера и увеличава пропускливостта, което улеснява навлизането на бактерии в кръвта. |
| Антипсихотици – лекуват психични разстройства | Променят състава и разнообразието на чревните бактерии, което може да причини метаболитни и храносмилателни проблеми. |
| Антидиабетни лекарства, приемани през устата –контролират кръвната захар | Влияят различно според терапевтичната група; някои от тях стимулират растежа на полезни бактерии, свързани с метаболизма. |
| Антивирусни лекарства – потискат вирусна репликация | Влияят комплексно върху микробиотата, като ефектът зависи от вида на инфекцията и конкретно използваните медикаменти. |
Нарушаването на баланса в червата може да предизвика следните оплаквания:
-подуване, газове, диария или запек
-умора или „мозъчна мъгла“
-понижена имунна защита – чести инфекции
-промени в настроението или съня
Диагнозата дисбактериоза най-често се поставя въз основа на симптомите. Специализираните изследвания, като тестове за бактериален свръхрастеж или картографиране на микробиома, са скъпи, трудно достъпни и не винаги дават ясен резултат.
Когато е причинена от лекарства, дисбактериозата често отзвучава след спиране на медикамента, но при по-агресивни терапии могат да се наложат превантивни мерки.
Един от най-достъпните подходи за възстановяване или подпомагане на полезните бактерии е приема на пребиотици или пробиотици. Пребиотиците служат като хранителен източник за здравословните чревни бактерии. Пробиотиците, дефинирани като „живи микроорганизми, които при прием в достатъчни количества оказват благоприятен ефект върху здравето“, имат за цел да стимулират чревния микробиом.
Грижа за микробиома по време на лечение: какво може да се направи?
Консултирайте се с лекар
Ако забележите, че не се чувствате добре след прием на определено лекарство, не се колебайте да споделите с Вашия лекар. Това не означава непременно, че лечението е неправилно. Може да има начини то да бъде адаптирано, така че да се чувствате по-добре.
Изяснете заедно дали има по-подходяща лечебна алтернатива с по-малко влияние върху микробиома и трябва ли да вземате пробиотици и пребиотици по време или след лечение.
Избягвайте ненужно самолечение
Всяко лекарство има ефект не само върху симптомите, но и върху целия организъм. Дори медикаменти, които често се считат за безобидни и се приемат „на своя глава“, като антиацидни, слабителни, обезболяващи, могат да окажат влияние върху баланса на полезните бактерии в червата и да нарушат нормалната им функция.
Любопитен факт:
Един от иновативните, но все още сравнително малко познати подходи за възстановяване на чревния баланс е фекалната микробиотна трансплантация (FMT).
Какво всъщност представлява тя? Това е процедура, при която пречистени изпражнения от здрав донор се пренасят в червата на болен човек. Целта е чрез „внос“ на здрави бактерии да се възстанови нормалната микрофлора на пациента.
Научно доказано е, че тази процедура е особено ефективна при пациенти с повтаряща се инфекция с Clostridioides difficile – бактерия, която причинява тежка и упорита диария. При тези случаи традиционните антибиотици често не помагат, докато FMT показва отлични резултати и вече е част от клиничните препоръки.
Освен това, учените активно изследват приложението на фекалната трансплантация и при други състояния – като някои автоимунни заболявания, усложнения след трансплантация на органи, рак и др.
Важно е да се отбележи, че процедурата все още не е напълно утвърдена и няма официално одобрение от американската агенция по храните и лекарствата (FDA), освен при Clostridioides difficile. Съществуват и някои рискове, свързани най-вече с евентуално предаване на вредни бактерии от донора към пациента. Поради това трансплантацията трябва да се извършва под строг медицински контрол.
Източници:
https://www.medscape.com/viewarticle/how-common-meds-secretly-wreck-your-patients-microbiome-2025a1000h0lhttps://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9827978/pdf/PHAR-42-849.pdf
