Тежат не само килограмите
Знаете ли, че начинът, по който се чувстваме и мислим, влияе не само на настроението, но и на целия организъм? Телесното тегло не се определя само от енергийния прием и физическа активност, то е тясно свързано с психичното ни състояние.
В интервю психологът Андреа Леви, координатор и основател на неправителствената организация Obesity Brazil, подчертава, че справянето с „психичния товар“ е от решаващо значение за хората с наднормено тегло. Тя определя затлъстяването като мултифакторно заболяване, което изисква сътрудничество между ендокринолози, диетолози, психиатри и психолози, за да се осигури пълноценна и ефективна грижа за тези хора.
Какво означава „психичен товар“
„Психичният товар“ може да бъде фактор, който отключва затлъстяването, усложнява лечението му и увеличава риска от рецидив. Стресът, тревожността, депресията, ниското самочувствие, чувството за вина или хроничното неудовлетворение често водят до нездравословни хранителни навици или липса на физическа активност. С други думи, това е едно невидимо бреме, което затруднява контрола върху физическото тегло.
Важно е да се знае, че психиката и затлъстяването са свързани в двупосочна връзка. Емоционалните трудности често водят до наддаване на тегло, а самото затлъстяване може да предизвика или задълбочи психичните проблеми.
Психичните фактори действат като „пусков механизъм“ за напълняване
- Емоционално хранене – стрес, тревожност, тъга или самота могат да доведат до преяждане или избор на нездравословни храни като начин за „успокоение“.
- Навици и мотивация – ниското самочувствие и липсата на мотивация затрудняват поддържането на здравословен режим и редовна физическа активност.
- Депресия и тревожност – тези състояния могат да предизвикат както преяждане, така и липса на активност, което повишава риска от качване на тегло.
- Затворен кръг – затлъстяването само по себе си влияе на психиката чрез социална стигма, изолация и ниско самочувствие, а това от своя страна задълбочава проблема.
Затлъстяването въздейства върху много аспекти на ежедневието – отношението на околните, трудности с облеклото, физическа болка, ограничена подвижност и предизвикателства в личните взаимоотношения.
Добрата новина е, че психологическата подкрепа може да промени хода на лечението
- Помага за управление на емоционалните фактори, които влияят на храненето и начина на живот.
- Подкрепя контрола върху хранителното поведение и намалява риска от рецидив.
- Засилва мотивацията за придържане към медицинските и хранителните препоръки.
- Намалява вероятността от развитие на депресия и тревожност.
- Увеличава дългосрочните шансове за успешно и устойчиво управление на теглото.
Всичко започва с внимателна психодиагностика
Психодиагностиката позволява да се оцени състоянието на пациента и да се предотвратят бъдещи усложнения. Без правилна оценка лечението може да бъде непълно и да пропусне важни детайли. Например:
- Човек с недиагностицирана депресия, който стартира програма за отслабване, може да се чувства обезкуражен и изтощен. Тези симптоми лесно се бъркат с ефект от диетата или хирургичната намеса.
- Пациент след бариатрична операция може да обърка признаците на недохранване с депресия, което да доведе до ненужно лечение с психиатрични лекарства и допълнителни усложнения.
Бариатричната хирургия е ефективен метод за лечение на тежко затлъстяване. Тя води до значителна и дългосрочна загуба на тегло, като ограничава количеството храна, което стомахът може да побере, или намалява усвояването на калории и хранителни вещества в червата.
Психологическото проследяване се провежда веднъж месечно или според нуждите на пациента. Подкрепата на различните етапи от борбата с наднорменото тегло е много съществена. Житейски събития, като загуба на близък, раздяла, могат силно да повлияят на хранителните навици и да застрашат постигнатите резултати.
Психолог и психиатър в екип
Подкрепата от психолог и психиатър често върви ръка за ръка, като най-ефективен е индивидуалният и гъвкав подход. При тежки депресивни състояния, тревожни разстройства, хранителни нарушения или необходимост от медикаментозна терапия е важно да се включи и психиатър. В тези случаи той осигурява медицинското лечение, докато психологът предлага психотерапевтична подкрепа и подпомага пациента в ежедневното функциониране. При по-леки емоционални затруднения, липса на мотивация или нужда от изграждане на здравословни навици, работата с психолог често е напълно достатъчна.
Промяната на подхода през годините
Психологът Андреа Леви споделя, че преди 25 години започва да работи с хора със затлъстяване, след като самата тя преминава през бариатрична операция. По онова време контролът след интервенцията е минимален. Хирурзите са смятали, че операцията „решава“ проблема и пациентите са изпращани у дома без редовно проследяване.
Днес ситуацията е различна. Хирурзите общуват повече с пациентите и осъзнават, че лечението е цялостен процес, който изисква доверие и грижа за психичното здраве. Координацията между специалистите се превръща в добрата практика – като „оркестър“, в който всеки има своята роля.
Днес е ясно: лечението на затлъстяването изисква мултидисциплинарен подход. Психолог, психиатър, ендокринолог, диетолог и хирург трябва да работят съвместно, дори когато не са в една и съща клиника. А пациентът е активен участник в този процес, защото неговата откритост и мотивация са също толкова важни за успеха на лечението.
Защо е важно да гледаме отвъд килограмите
При затлъстяване е важно да се разглежда цялостния индивид, а не само „цифрата на кантара“. Леви изтъква факта, че всяка пациентска история е уникална. Затова подходът трябва да е прецизиран – да се изслуша историята на човека, да се разбере как затлъстяването влияе на живота му и какви са неговите специфични нужди.
Дори хора с леко наднормено тегло може да имат нужда от подкрепа, а тези с тежко затлъстяване, които отказват хирургическа намеса, също заслужават алтернативни решения. Пътят минава през е диалога и разбирането – пациентът не е просто диагноза, а комбинация от емоции, преживявания и здравословни предизвикателства.
Можем да се погрижим за себе си като:
Следим емоциите си – да забелязваме как стресът, тревожността или настроението ни влияят на храненето, съня и движението.
Помним, че здравето е комплексно – то включва както психическо, така и физическо благополучие.
Не се сравняваме с другите – всеки от нас има своя уникална история и личен път към здравословен начин на живот.
Грижим се за емоционалното си здраве – дори кратки разговори с психолог или споделяне с близък могат да ни помогнат да разберем себе си по-добре.
Обсъждаме с лекарите – ако приемаме лекарства, е важно да разберем как те влияят на теглото или апетита ни и да направим нужните корекции заедно със специалист.
Намираме подход, който работи за нас – вземаме предвид своята история, здравословното си състояние и личните предизвикателства, за да изберем най-подходящия начин да се чувстваме добре.
Не се колебаем да потърсим помощ – ако стресът или емоциите ни затрудняват, да потърсим подкрепа е знак за сила, а не за слабост.
Източници:
https://nchr.elsevierpure.com/en/publications/the-association-of-emotional-eating-with-overweightobesity-depres?utm_source=chatgpt.comhttps://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/obesity-and-overweight
