Повече за това как работят новите антидиабетни лекарства GLP-миметици – четете тук
Изследователи проучват потенциалната роля, която GLP-1-миметиците могат да играят за намаляване на риска от ракови заболявания, свързани със затлъстяването.
Освен това има данни, че GLP-1-миметиците могат да спрат прогресията на бъбречните заболявания и да облекчат сънната апнея, а ранните проучвания показват сигнали, че тези лекарства могат да лекуват болестта на Паркинсон и да предотвратят болестта на Алцхаймер.
В цял свят има голямо вълнение около тези лекарства.
Те са много ефективни при контролирането на диабет тип 2 и намаляването на теглото, така че хората се интересуват да видят дали това действително води до намаляване на риска от рак.
Но досега само няколко обсервационни проучвания са се занимавали с този въпрос.
Едно от най-големите до момента установява, че пациенти, приемащи GLP-1-миметици за диабет тип 2, имат по-нисък риск от 10 ракови заболявания, свързани със затлъстяването, в сравнение с пациенти, приемащи инсулин. За много от тези видове рак относителното намаление на риска е около 50% или повече.
Но експертите предупреждават, че докато това и други скорошни проучвания са интригуващи, има много ограничения на данните, които правят невъзможно все още да се направят твърди заключения.
Основното ограничение: Констатациите се основават на електронни здравни досиета и не казват нищо за причина и следствие.
И все пак, дали GLP-1-миметиците могат да повлияят на риска от рак „е въпрос, който си заслужава вниманието, защото тенденцията е все повече и повече хора да приемат тези лекарства.
Чудни лекарства?
Въпреки че GLP-1-миметиците едва наскоро буреносно превзеха света, първото лекарство от този клас – екзенатид – е одобрен преди почти 20 години за лечение на диабет тип 2.
Днес списъкът включва семаглутид, лираглутид и дулаглутид за диабет тип 2 и за загуба на тегло. А Тирзапатид се счита за двоен GLP-1-миметик и глюкозо-зависим инсулинотропен полипептиден агонист, което може да подобри неговата ефективност.
Проучвания свързват употребата на GLP-1-миметиците със значително намалени рискове от колоректален и чернодробен рак, а други проучвания откриват връзки с намален риск от рак на простатата и панкреаса.
Повечето проучвания са фокусирани върху изследването на единични видове рак. В голямо проучване от 2024 г., например, пациентите с диабет тип 2, които са получавали миметик на GLP-1, са имали по-нисък риск от хепатоцелуларен карцином, отколкото тези, които са получавали други видове антидиабетни лекарства, особено инсулин.
Друго неотдавнашно проучване изследва връзката между лекарствата GLP-1-миметици и риска от рак за 13 ракови заболявания, свързани със затлъстяването. В анализа са изследвани електронни здравни досиета на 1,6 милиона пациенти с диабет тип 2, на които е предписан GLP-1-миметик или инсулин, или класическото антидиабетно лекарство метформин.
В продължение на 15 години групата с GLP-1-миметици е имала по-нисък риск за 10 от 13 ракови заболявания, свързани със затлъстяването – включително рак на жлъчния мехур, рак на панкреаса, хепатоцелуларен карцином, рак на яйчниците, колоректален рак, ендометриален рак и рак на бъбреците — в сравнение с инсулиновата група.
Това обаче не е случаят, когато GLP-1-миметиците се сравнят срещу метформин.
В сравнение с метформин, GLP-1-миметиците не са свързани с по-нисък риск от ракови заболявания.
Всъщност в сравнение с метформин, новите лекарства за отслабване в това проучване се свързват с 54% повишен риск от рак на бъбреците спрямо рискът, който има при класическото антидиабетно лекарство метформин.
Причините за тези асоциации са неясни. Изследователите контролират променливите, като демография на пациентите и съпътстващи медицински състояния, но все пак са с вързани ръце от наличната информация в електронните здравни досиета на пациентите.
Основен проблем с този тип изследване е, че хората, на които са предписани GLP-1-миметици, вероятно са много различни от тези, на които е предписан инсулин, и е невъзможно да се контролират всички тези разлики.
Инсулинът по същество е последна линия терапия за диабет тип 2. Така че се сравняват индивиди, които са на различни етапи от своето заболяване.
В проучването разликите в заболеваемостта от рак между употребяващите GLP-1-миметици и употребяващите инсулин са очевидни от ден 0.
За резултат като рак е биологично неправдоподобно това да се дължи на лекарството. Фактът, че те се различават от ден 0, обикновено сочи към пристрастие в проучването.
Това напомня за историята с метформина: преди 20 години проучвания свързват употребата на метформин с намален риск от рак сред хората с диабет тип 2. Но тези проучвания са били помрачени от „свързани с времето отклонения“ – метформинът е лекарство от първа линия, предписвано много по-рано от инсулина – и последващите клинични изпитвания не са дали резултат.
Дори и с тези предупреждения все още има основания за изучаване на GLP-1-миметиците и риска от рак. От една страна, GLP-1-миметиците не са метформин – една голяма разлика е загубата на тегло, която GLP-1-миметиците постигат.
Какво може да значат тези открития?
На теория, всяко лекарство, което причинява продължителна загуба на тегло, може да намали риска от рак, свързан със затлъстяването.
Един въпрос за бъдещи проучвания е дали загубата на тегло след започване на GLP-1-миметиците е свързана с намален риск от рак.
Една друга теория е, че противовъзпалителните ефекти на GLP-1-миметиците са отчасти отговорни. В проучването пациентите на семаглутид показват спад в С-реактивния протеин – който е маркер за възпаление в тялото – подобно на това, което се наблюдава при терапия със статини. Намаляването на системното възпаление може потенциално да повлияе на риска от рак.
Други проучвания се задълбочават в възможните противоракови свойства на GLP-1-миметиците – откривайки например, че те инхибират пролиферацията на ракови клетки на простатата и могат да възстановят нормалното функциониране на естествените клетки убийци, което има тенденция да се нарушава при затлъстяване. Но липсват повече изследвания по този въпрос.
Предписване за профилактика на рака?
Експертите към момента се съмняват, че ще бъде възможно провеждането на клинични изпитвания, тестващи GLP-1-миметици за превенция на рак сред пациенти с диабет тип 2 или затлъстяване, тъй като ракът е сравнително рядък резултат, който се развива за дълъг период от време.
Но е възможно да се проектират по-качествени проучвания на този въпрос.
Също така е важно да се каже, че GLP-1-миметиците не са без рискове.
Честите нежелани реакции включват гадене, повръщане, диария и запек, а лекарствата носят предупреждения за по-сериозни състояния като панкреатит, камъни в жлъчния мехур и остро увреждане на бъбреците.
Освен това се изразяват и някои опасения относно някои повишени рискове от рак с GLP-1-миметиците, включително риска от тумори на щитовидната жлеза, който е отбелязан при изследвания върху животни, както и рак на бъбреците.
Необходимо е обаче по-дългосрочно проследяване, за да се избистрят нещата.
Референси: https://www.medscape.com/viewarticle/can-popular-weight-loss-drugs-lower-cancer-risk-2024a1000lg1
