Затлъстяването при децата е сериозен световен проблем, тъй като увеличава риска от хронични заболявания – диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и опорно-двигателни нарушения още в ранна възраст. Освен физическите последствия, то води и до психосоциални проблеми като ниско самочувствие, депресия и социална изолация. Ранното затлъстяване често продължава и в зряла възраст, засилвайки общественото и икономическото бреме.1
Във връзка с широкия достъп до нездравословна храна и ниските нива на физическа активност, Световната федерация по затлъстяване прогнозира, че между 2020 и 2035 г. Европа и Централна Азия ще отчетат увеличение на случаите на затлъстяване със 61% при момчетата и със 75% при момичетата.2
Какви са данните за България?
Според проучване на Европейската инициатива на СЗО за наблюдение на детското затлъстяване (COSI), през 2023 г. 32% от първокласниците имат наднормено тегло, 15,2% са със затлъстяване, а 4,9% — с тежко затлъстяване.3
Статистиката показва, че при 7-годишните в България наднорменото тегло се е увеличило от 28,2% през 2008 г. до 32% през 2023 г., а затлъстяването — от 12,4% до 15,2%.3
Централното (абдоминално) затлъстяване сред първокласниците е почти двойно по-често в сравнение с предишни години — от 11,9% на 20,4%.3
Най-висок дял на затлъстяване през 2020 г. е регистриран при момчетата на възраст между 5 и 9 години (около 18,6%), както и при момичетата на възраст 10-13 години (≈ 16,1%).3
Епидемията от детско затлъстяване кара експертите да се запитат: кой е най-добрият подход за справяне с това хронично заболяване?2
През последните години се увеличава популярността на GLP-1 агонистите. Те въздействат върху мозъка за намаляване на апетита и повишаване на усещането за ситост, като същевременно забавят изпразването на стомаха.
В Европа има лекарства от тази група, които са разрешени за употреба при юноши на възраст на и над 12 години и се очаква едно от тях скоро да стане достъпно и за 6 до 11 годишните.
Проведено е мащабно проучване при деца на възраст между 6 и 12 години с наднормено тегло. Техният индекс на телесна маса /BMI/ е бил по-висок от този на 95% от децата със същите възраст и пол. Изследователите сравняват две групи – едната получава експерименталното лечение в комбинация с поведенческа терапия в продължение на една година, а другата – плацебо (т.е. неактивна субстанция). В края на периода при децата, които получават истинското лечение, се наблюдава намаление на BMI средно с 5.8%, докато при децата в плацебо групата BMI дори се увеличава с 1.6%. Установено е, че 80% от лекуваните с изследвания медикамент, са получили стомашно-чревни нежелани лекарствени реакции.
Това поражда редица важни въпроси:2
Трябва ли тези лекарства да се прилагат при деца?
Трябва ли лекарите и обществото като цяло да разчитат на лекарства в ранна възраст, след като вече има доказани начини за справяне с тази епидемия?
Относно безопасността, равнопоставеността и хранителната среда2
Малта е сред страните в Европа с най-високи нива на детско затлъстяване и наднормено тегло, обусловени от нездравословна хранителна среда, ниски нива на физическа активност и социално-икономически и културни фактори.
Реналд Блъндел, PhD, доцент по физиология и биохимия в Университета на Малта (Msida), изразява загриженост за дългосрочните ефекти на GLP-1 агонистите върху растежа, пубертета, фертилността, психичното здраве и общото здравословно състояние на децата.
Той подчертава, че тези лекарства не премахват причините за затлъстяването и, че ако се разчита само на медикаменти може да се омаловажи превенцията.
В същото време, при деца с тежко затлъстяване и свързани заболявания, медикаментите могат да бъдат решаващи и да помогнат за преминаване към здравословен начин на живот.
Блъндел не подкрепя широкото приложение на тези лекарства при деца под 12 години заради липсата на данни за дългосрочна безопасност и етични съображения, включително социалното неравенство, породено от високата цена и ограничения достъп.
Той смята, че GLP-1 агонистите могат да се използват като допълнителна терапия при някои деца с тежко затлъстяване, но при деца на 6–11 години употребата им трябва да е внимателна и стриктно проследявана.
Кристина Фогел, PhD, директор на Центъра по хранителна политика, диетолог и професор по хранителна политика в City St George’s University, Лондон, изразява подобни опасения.
Тя подчертава, че няма достатъчно доказателства, които да позволят с увереност да се твърди, че тези медикаменти са безопасни и подходящи за употреба при деца, тъй като техният организъм все още расте и се развива и дългосрочните физически ефекти остават неизвестни.
Според Фогел обществото носи отговорност да се грижи за децата, като тази отговорност е както на правителствата, така и на фармацевтичната индустрия. Необходимо е училищната хранителна среда да бъде подобрена, децата да бъдат защитени от агресивния маркетинг на храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол, както и да се насърчава достъпът и привлекателността на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни.
Употребата трябва да бъде предпазлива и в рамките на специализирана грижа2
Юлиан Гомар, PhD, Катедрата по педиатрия и звеното за изследване на затлъстяването към Медицинския университет „Парацелз“ в Залцбург, Австрия, изследва медикаментите срещу затлъстяване при деца и юноши. Той отбелязва, че преди навлизането на ефективните медикаменти лечението е било „разочароващо“ и подчертава нуждата от мултидисциплинарен подход.
Според него лекарствата могат значително да помогнат, особено при деца с метаболитни заболявания, когато промяната в начина на живот не е достатъчна. Децата трябва да се лекуват от опитен екип, а употребата при по-малките трябва да е предпазлива.
Гомар посочва, че тези медикаменти могат да намалят бъдещите разходи за здравната система и призовава политиците да осигурят финансиране и центрове за детско затлъстяване с мултидисциплинарна грижа.
Няма „магическо решение“2
Ан-Мари Бенет, PhD, доцент по диететика в Катедрата по клинична медицина на Trinity College, Дъблин, Ирландия, подчертава, че няма „магическо решение“ за контрол на теглото при деца. Ако GLP-1 агонистите се използват, то те трябва да бъдат част от цялостен терапевтичен план, включващ хранене, физическа активност и психотерапия за справяне със стреса и емоционалния дистрес.
Новите терапии за контрол на теглото в ранна възраст и предстоящите регулаторни решения могат да променят терапевтичния подход, но дебатът остава фокусиран върху баланса между достъп до медикаменти, превенция и комплексна грижа за децата със затлъстяване.2
Източници:
1. World Health Organization. Obesity and overweight – Children. WHO, 2024. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/obesity-and-overweight
2.Should Children Be Prescribed Anti-Obesity Drugs? https://www.medscape.com/viewarticle/should-c hildren-be-prescribed-anti-obesity-drugs-2025a1000ptg
3.mh.government.bg
