Приложението на „чудотворните“ терапевтични средства за понижаване на телесното тегло, действащи върху рецептора за глюкагоноподобния пептид-1 – GLP-1, става все по-разпространено в световен мащаб.
Агонистите на рецепторите за глюкагоноподобния пептид-1, известни още като GLP-1 аналози, са група терапевтични средства, които понижават нивата на кръвната захар и калорийния прием, чрез активиране на GLP-1 рецептора.
GLP е хормон, който се синтезира в тънкото черво. Той стимулира секрецията на инсулин от панкреаса и потиска отделянето на глюкагон.
Друг ефект от неговото действие е забавянето на изпразването на стомаха и по-бързо постигане на чувство за ситост.
GLP-1 агонистите имитират действието на този хормон.
След пускането им на пазара през последните години, ползите за здравето от тези терапевтични средства станаха повече от очевидни.
Приложението им води до загуба на телесна маса при пациентите със затлъстяване и понижаване на риска от развитие на хронични заболявания.
Успехът от техния терапевтичен ефект доведе до разработването на следващо поколение GLP-1 агонисти за орално приложение.
GLP-1 аналозите водят до загуба на мускулна маса
Въпреки това в световен мащаб се е наблюдавало приложение на тези терапевтични средства при много пациенти, които нямат затлъстяване.
При тях, обаче, специалистите са забелязали бърза загуба на мускулна маса, освен мастна тъкан.
Загубата на мускулна маса е ключов страничен ефект от приложението на GLP-1 агонисти.
Проучванията STEP 1 и SUSTAIN 8 върху ефектите на семаглутида са показали, че 39-40% от загубата на тегло при приложение на GLP-1 агонисти се състои в загуба на чиста мускулна маса.
При много голяма част от пациентите се наблюдава повторно качване на 2/3 от килограмите, които са свалили, при спиране на приложението на терапията.
Ключовият елемент към дългосрочно понижаване на телесното тегло се състои в:
- повишаване на приема на фибри;
- ограничаване на консумацията на преработени храни;
- увеличаване на физическата активност, изграждаща издръжливост;
Специалистите споделят, че наистина е доказана ефективността на GLP-1 агонистите за загуба на телесна маса.
Въпреки това правилното хранене е основният ключов елемент към контрола на телесното тегло. Научете повече тук
При пациентите със затлъстяване, приложението на тези терапевтични средства води до значително подобряване на качеството на живот и понижаване на честотата на развитие на множество заболявания.
Въпреки това при тези пациенти е важно да се ограничи физическата активност, насочена срещу изграждане на издръжливост. Това е с цел да се предотврати загубата на мускулна маса.
Нови проучвания върху възможностите за запазване на мускулната маса при понижаване на телесното тегло
В друго проучване, проведено с лабораторни модели, е установено, че генът Traf-2 и NCK протеин киназата – TNIK имат ключово значение за регулирането на метаболитните процеси в организма.
Потискането на действието на този ензим води до повишаване на частта на чистата телесна маса в организма и понижаване на количеството на мастната тъкан.
Ето защо интерес представлява съчетанието между потискането на апетита при приложение на GLP-1 аналози и повишаването на разхода на енергия при потискането на TNIK.
Това би могло да допринесе за потенциален прогрес в начините за контрол на телесното тегло.
Съчетанието на диета, богата на мазнини и захароза, с потискане на действието на TNIK, при лабораторни модели, е било довело до постигане на по-чиста телесна маса, в сравнение с контролните групи лабораторни модели.
Ключовото тук е, че този метод не води до загуба на мускулна маса, както се наблюдава при приложение на други средства за понижаване на теглото – сред които и GLP-1 аналозите.
Този подход води до понижаване на телесното тегло за сметка на намаляване на количеството на мастната тъкан.
В същото време това позволява запазване на мускулната маса, което допринася за постигане на по-благоприятна композиция на тялото.
Синергичното действие на GLP-1 аналозите понижава апетита, докато потискането на TNIK увеличава разхода на енергия. Това би осигурило благоприятстващо действие за понижаване на телесното тегло.
При пациентите с оптимално телесно тегло, обаче, страничните ефекти биха били по-значителни, отколкото ползите.
Референции:
https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa2032183