Синдромът на сухото око е заболяване с многофакторна генеза, при което се наблюдават промени в слъзната течност и очната повърхност. В резултат на това настъпва дискомфорт, нарушения на зрението и нестабилност на слъзния филм, което води до потенциален риск от увреждане на зрителния анализатор.
Състоянието се съпровожда с повишен осмоларитет на слъзната течност и подостро възпаление на очната повърхност.
По какви механизми се развива синдромът на сухото око?
Последните проучвания са показали, че синдромът на сухото око е възпалително заболяване, което има множество сходства с автоимунните заболявания.
Автоимунни процеси при оптичен невромиелит – научете повече тук
Стресът върху очната повърхност и агресивното действие на факторите на околната среда, каквито са антигени, инфекции, генетични фактори и ендогенен стрес, са отключващи патогенетични механизми при синдрома на сухото око.
Редовното проследяване на зрението е ключов елемент за дългосрочното съхраняване на очното здраве.
Провъзпалителните цитокини, хемокини и матриксни металопротеинази водят до разрастване на популациите на автореактивните Т-хелпери, които инфилтрират очната повърхност и слъзната жлеза.
Това води до създаване на своеобразен порочен кръг на процеси на възпаление и постоянно увреждане на очната повърхност.
Синдромът на сухото око се класифицира в два типа:
- синдром на сухото око поради понижено производство на слъзна течност;
- синдром на сухото око поради повишено изпаряване на слъзния филм;
Състоянието нарушава функционалното зрение, което е необходимо при четене, шофиране или използване на електронни устройства.
Скоростта на четенето значително се понижава и е в пряка корелация с тежестта на състоянието. Синдромът на сухото око се свързва с повишена честота на тревожност и депресия и води до значително влошаване на качеството на живот на пациентите.
Ето защо са важни редовните консултации със специалист, особено при пациенти в напреднала възраст и с диабет.
Прояви и усложнения от синдрома на сухото око
Характерна проява е зачервяването на конюнктивата и увреждането на очната повърхност, което се изразява в наличието на пунктирани епителни ерозии – повърхностен пунктиран кератит.
Количеството на слъзната течност в долната клепачна цепка е понижено. Освен това често се наблюдава дисфункция на Мейбомиевите жлези, удебеляване на ръбовете на клепачите и телеангиектазии.
Отворите на Мейбомиевите жлези могат да бъдат изпълнени с мътни, гранулирани или твърди секрети, които се наблюдават при силен натиск върху долния клепач.
Заболявания като блефарит (възпаление на клепачния ръб) или мейбомит (възпаление на Мейбомиевите жлези) се характеризират с дисфункция на Мейбомиевите жлези поради процеси на възпаление.
В напредналите стадии на синдрома на сухото око, както и при по-тежките форми, се наблюдават белези по конюнктивата и усложнения от страна на роговицата.
Освен филаментозният кератит, могат да се наблюдават дефекти на епитела, улцерации и дори перфорация на роговицата.
Тежките усложнения от синдрома на сухото око се наблюдават рядко и могат да се проявят и в контекста на:
- синдрома на Сьогрен;
- реакция на отхвърляне на присадката;
- ихтиоза;
- синдром на Стивънс-Джонсън;
- ксерофталмия;
Тези усложнения могат да доведат до загуба на зрение или функционална слепота.
Не отлагайте, погрижете се навреме за зрението, това е грижа за здравето с дългосрочна перспектива!
Референции:
