Кое е първичното?
Разбирането за ролята на мастната тъкан претърпява съществена промяна през последните десетилетия. Адипоцитите /мастните клетки/ дълго бяха смятани за пасивни депа за съхранение на енергия. В наши дни, те вече се възприемат като ключови участници в обмяната на веществата и хормоналните процеси. Мастната тъкан дори може да се определи като хормонално активен орган, чиято роля се променя с разрастване на адипоцитите и напредване на затлъстяването.
Кокошката или яйцето?
Връзката между затлъстяването и възпалението напомня класическия въпрос – кое е първо? Кокошката или яйцето? От една страна, затлъстяването със сигурност предизвиква възпаление. Но от друга страна, самото възпаление може да улеснява напълняването, като намалява разхода на енергия и вероятно обърква сигналите към мозъка, свързани с усещането за ситост.
Научни изследвания подкрепят и двете хипотези. Например, едно голямо проучване установява, че хора с високи нива на възпалителни маркери по-често имат наднормено тегло и висок индекс на телесната маса /ИТМ – съотношение между тегло и ръст/. Но при проследяване в продължение на седем години се оказва, че тези показатели не предсказват бъдещото напълняване. Според учените, това означава, че възпалението най-вероятно е следствие от затлъстяването, а не причината за него.
Други учени считат, че възпалението може да играе роля в самото натрупване на мазнини. Организмът реагира на излишната енергия чрез възпалителен процес, който първоначално цели да засили енергоразхода. Но при хронифициране на процеса, функцията на мастната тъкан се влошава, тялото започва да пести енергия, а това води до по-лесно качване на килограми. Затова и хората със затлъстяване често срещат трудности не само да отслабнат, но и да запазят теглото си. Дори при спазване на диета, мастната тъкан може да превключи на режим „икономия“.
Силата на мастните клетки
Адипоцитите не са просто мастни депа, а участват активно в управлението на енергията и хормоналното равновесие в организма.
Складиране на енергия
Основната и най-известна роля на мастните клетки е да съхраняват енергия, когато приемът на калории надвишава разхода.
Освобождаване на енергия
Когато тялото има нужда от “гориво”, например между храненията или при физическо усилие, мастните клетки разграждат складираните мазнини и ги отделят под формата на мастни киселини.
Хормонална активност
Мастната тъкан е и ендокринен орган – отделя хормони и сигнални молекули (напр. лептин, адипонектин, резистин), които регулират апетита, метаболизма, инсулиновата чувствителност и възпалението.
Регулация на апетита и метаболизма
Чрез хормони като лептин, мастните клетки „съобщават“ на мозъка дали тялото има достатъчно енергийни запаси и влияят на усещането за ситост и разхода на енергия.
Но когато се появи възпаление, мастните клетки започват да работят неправилно – задържат повече и изгарят по-малко калории. В тези случаи контролирането на теглото е по-трудно и се увеличава риска от метаболитни нарушения, като т.нар. инсулинова резистентност.
Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките, най-вече в мускулите, черния дроб и мастната тъкан, спират да реагират ефективно на инсулина. Инсулинът е хормон, който помага на кръвната захар да навлезе в клетките и да се използва като енергия при жизнените им функции. Когато този механизъм се наруши, глюкозата остава в кръвта, нивата ѝ се повишават и с течение на времето може да се развие диабет тип 2.
Все още съществуват редица въпроси
Учените се опитват да разберат как точно се задейства възпалението в мастната тъкан, когато тялото има излишък от енергия и защо мастните клетки започнат да трупат мазнини, вместо да ги изгарят. Това се оказва доста трудно, тъй като в организма са налице много взаимосвързани и припокриващи се механизми.
Една от възможните причини е, че мастните клетки се разширяват прекомерно и достигат физическите си граници. Създаденото напрежение в мастната тъкан може да предизвика възпаление, но според някои учени, подобно обяснение е твърде опростено.
Друга теория е, че при затлъстяване червата стават по-пропускливи. Това позволява на бактерии или техни частици да навлязат в кръвообращението и да задействат възпалителен процес.
Разглеждат се и други теории – например, че разрастването на мастната тъкан води до недостиг на кислород. Все още не е ясно дали този недостиг на кислород е причина за метаболитните нарушения при затлъстяване или е техен резултат.
Вероятно всичко споменато до тук, заедно с промени в хранителните вещества в кръвта, прави адипоцитите по-склонни към възпаление. Възпалението при затлъстяване е нискоинтензивно и хронично, но има сериозни дългосрочни последици за здравето.
Чревните бактерии – съюзник в борбата с излишните килограми
Микробиомът – това са милиардите бактерии и други микроорганизми, които живеят в червата ни. Те не просто „присъстват“, а активно участват в множество процеси, включително и в обмяната на веществата. Когато балансът между „добрите“ и „лошите“ бактерии се наруши, може да се активира имунната система и да се стигне до хронично възпаление, фактор, свързан със затлъстяването.
Интересно е, че при хора, които спазват специална диета, насочена към подобряване на микробиома, се наблюдава следният ефект – повече калории се изхвърлят с изпражненията. Това означава, че организмът усвоява по-малко енергия, въпреки че хората не променят приема на храна или физическата активност. С други думи, поддържането на здрав микробиом може да се окаже ключов съюзник в контрола на теглото.
Възможности за лечение
Все още не е напълно ясно точно кои биологични пътища, активирани от възпалението, водят до промяна в енергийния баланс, натрупване на мазнини и намалено изразходване на енергия. Заради множеството механизми, които участват в тези процеси, е трудно да се определи коя терапия би била най-подходяща.
Ако възпалението наистина потиска разхода на енергия, то само физическа активност не е достатъчна. Организмът често компенсира с повишен апетит. Разглежда се възможността за комбиниран метод – използване на противовъзпалителни средства заедно с лекарства за контрол на апетита. Засега няма проведени проучвания, които да потвърдят ефективността на такъв подход. Знае се със сигурност, обаче, че стандартните противовъзпалителни средства не действат върху мастната тъкан, затова се търсят по-специфични медикаменти.
Относно храненето
Диетите за подобряване на чревния микробиом водят към създаване на т.нар. “прецизно хранене”, индивидуален подход, който помага за по-лесно отслабване.
Средиземноморската диета е добър пример в тази посока. Тя подпомага баланса на чревните бактерии, улеснява контрола на теглото и има противовъзпалително действие.
Диетата за стимулиране на микробиома (Microbiome Enhancer Diet – MBD) се основава на сходни принципи. При нея се набляга на пълноценни, непреработени храни, богати на фибри, устойчиво нишесте и пребиотици, като пълнозърнести продукти, бобови растения, плодове и зеленчуци, включително лук, чесън, праз и артишок. Допълват я ферментирали храни (като кисело мляко, кефир и кисело зеле), здравословни мазнини (като зехтин, ядки, авокадо), растителни протеини, риба. Изключват се добавени захари, трансмазнини, силно преработени храни и червено и преработено месо.
Устойчиво нишесте
Устойчивото нишесте е специален вид въглехидрат, който не се разгражда в тънките черва, както обикновеното нишесте (например това в белия хляб или картофите), а достига дебелото черво в почти непроменен вид. Там то служи като храна за „добрите“ чревни бактерии, подобно на фибрите. Чрез процеса на ферментация, бактериите го превръщат в полезни вещества, напр. бутират – мастна киселина, която подпомага здравето на червата, укрепва имунната система и има противовъзпалително действие.
Този тип нишесте е особено полезно за хора, които имат нужда от контрол върху кръвната захар. То подобрява инсулиновата чувствителност – способността на клетките да реагират на инсулина. Това е важно не само за предпазване от диабет тип 2, но и за цялостното метаболитно здраве. Същевременно, устойчивото нишесте създава чувство за ситост за по-дълго време, което може да помогне за намаляване на апетита.
А най-хубавото е, че е лесно да го включим в менюто си. Можем да си го набавим от:
- незрели банани – добавете към смути;
- картофи, които са били сварени и след това охладени – охлаждането променя структурата на нишестето и го прави устойчиво;
- охладен ориз – например използван в салати;
- бобови растения като леща, нахут и фасул – освен на устойчиво нишесте, те са и отличен източник на растителни протеини;
- овесени ядки – особено ако ги накиснете през нощта и ги ядете на сутринта като „overnight oats“.
Заключение
Съвременната наука променя начина, по който се анализира наднорменото тегло. Все повече изследвания сочат, че то не се дължи само на прекаляване с храната или липса на движение, а е свързано и с хронично възпаление в организма. Този съвременен поглед разкрива по-дълбоките биологични причини зад натрупването на мазнини и отваря вратата към нови, по-ефективни и индивидуални подходи за справяне с това състояние и свързаните с него заболявания.
Източници:
https://www.medscape.com/viewarticle/inflammation-and-obesity-which-starts-cycle-2025a1000aqk
