Повече за връзката между GLP-1 лекарствата и Алцхаймер – четете тук
Болестта на Алцхаймер представлява прогресивно невродегенеративно заболяване, характеризиращо се със загуба на памет, когнитивен спад и поведенчески промени. Тя е най-честата форма на деменция и се свързва с натрупване на патологични протеини в мозъка, включително β-амилоид и тау протеин, които нарушават невроналната функция и водят до клетъчна смърт.
Структура и физиологична роля на тау протеина
Тау е протеин свързан с микротубулите, който стабилизира вътреклетъчния скелет в невроните.
Микротубулите представляват вътреклетъчни магистрални тръбички, изградени от множество копия на белтъка тубулин, по които се осъществява транспортът на органели, везикули и молекули в рамките на клетката.
Тау протеинът подпомага транспорта на органели и молекули по изпращащият информация край на невроналните клетки (аксона) и участва в поддържането на невроналната морфология.
Патологични модификации и натрупване
При Алцхаймеровата болест, Тау претърпява модификации след синтезата си (посттранслационни модификации) като добавяне на прекалено много фосфатни групи (хиперфосфорилиране), които водят до неговата агрегация. Тези патологични форми на Тау губят способността си да стабилизират микротубулите и се натрупват в неврофибриларни възли, които нарушават вътреклетъчния транспорт и предизвикват невронална дисфункция.
Механизми на невротоксичност
Агрегираните форми на тау активират специални клетки в мозъка (микроглиални клетки и астроцитни клетки), което води до хронично възпаление. Така се предизвиква оксидативен стрес. Така се стига до прогресивна загуба на когнитивни функции и невронална смърт.
Фармакологични стратегии
Фармакологичните интервенции се насочват към инхибиране на патологичните модификации на тау. Един подход включва инхибиране на ензимите (наречени кинази), които добавят фосфатни групи (фосфолириране) към тау, което иначе допринася за агрегацията му.
Други лекарства стабилизират микротубулите независимо от тау, подобрявайки аксоналния транспорт.
Съществуват и агенти, които активират “самоизяждането” (автофагия) и насърчават разграждането на патологичните форми чрез активиране на вътреклетъчните ензимни смилателни мехурчета (лизозоми).
Наскоро се появиха изследвания, че иновативните антидиабетни лекарства GLP-1 показват потенциал в лечението на Алцхаймер чрез подобряване на глюкозния метаболизъм в мозъка.
Също така се разработват ваксини и моноклонални антитела, насочени към специфични части на патологичния тау, с цел да се предотврати неговото разпространение между невроните.
Генна терапия също се разглежда като потенциална стратегия.
Диагностични подходи
Диагностиката на тау патологията включва PET сканиране с радиомаркирани лиганди, както и анализ на цереброспиналната течност за фосфорилирани форми на протеина. Развиват се и кръвни биомаркери, които позволяват по-ранна и по-достъпна диагностика.
Референции: https://www.mdpi.com/2218-273X/15/6/824
