Какво представлява спонтанната регреzсия
Спонтанната регресия на рака е изключително рядко явление, при което злокачествени тумори изчезват частично или напълно, без приложено лечение или при неадекватно лечение. Тя остава не напълно проучена, като изисква допълнителни изследвания за по-добро разбиране и евентуално бъдещо приложение в медицинската практика.1
Честота
Честотата на спонтанната регресия е определена приблизително като 1 на 100 000 случая с рак. Но тези цифри е възможно да са както подценени, така и надценени. От една страна, не всички случаи на спонтанна регресия могат да бъдат засечени – или защото случаят не е добре документиран, или защото лекарят не е публикувал информацията, или просто защото пациентът е спрял да посещава клиника. От друга страна, през последните 100 години почти всички пациенти с рак са получавали някаква форма на лечение, и влиянието на това лечение не винаги може да бъде изключено. Най-вероятно честотата на спонтанната регресия при малки тумори е значително подценена.2
“Предразположени” тумори
Спонтанна регресия се наблюдава предимно при остра миелоидна левкемия (AML), остра лимфобластна левкемия (ALL), невробластом, бъбречноклетъчен карцином и меланом.
В серия от 50 пациенти с AML и четири пациенти с ALL, 76% от ремисиите са били свързани с бактериална инфекция, а 45% — с кръвопреливане. Средната продължителност на ремисията е била приблизително 5 месеца, като рецидивите са били доста чести.
В някои случаи и други видове рак, както и метастази в различни органи, могат да изчезнат сами. Например, при 14 съобщени такива случаи с рак на белия дроб, шест пациенти са имали и неврологични заболявания, което предполага, че имунната система е реагирала както срещу нервната тъкан, така и срещу тумора.3
Исторически наблюдения
През 1891 г. хирургът Уилям Б. Коли наблюдава изчезване на рецидивиращ вретеноклетъчен сарком при пациент, след като е развил еризипел /тежка бактериална кожна инфекция/ и раната е заздравяла след лечението. Подозирайки връзката между имунната реакция и регресията на тумора, Коли разработва бактериални препарати, по-късно наречени „токсини на Коли“, с цел умишлено да предизвика висока температура при пациенти с рак. Този метод води до измерим туморен отговор* при саркоми /тумори на костите и меките тъкани/, но се оказва по-малко ефективен при карциноми /тумори, произхождащи от епителни клетки/ и носи значителни рискове по отношение на безопасността. До средата на XX век лъчетерапията постепенно измества този подход. Въпреки това, Коли е първият учен, който използва имунотерапевтични техники за лечение на рак и открива, че инфекциите могат да „подтикнат“ имунната система да атакува туморните клетки.3
*Измерим туморен отговор – лекарите отчитат и описват конкретни измерими промени в тумора като резултат от лечението.
През 1918 г. Г. Л. Роденбург, д.м., документира случаи на спонтанна регресия на рак, потвърдени хистологично /чрез микроскопско изследване на тъкан/. При някои пациенти е наблюдавана висока температура (40–40,5 °C) 3–5 дни преди туморът да намалее или изчезне. Съобщенията показват, че използването на лекарства за понижаване на температурата намалява този потенциален ефект. Роденбург също смята, че външната топлина може да е от полза, подобно на хипертермията, прилагана в съвременното лечение на онкологичните заболявания.3
Причините
Причините за спонтанната ремисия на рака все още не са напълно изяснени. Като свързани фактори се обсъждат:
– неправилна диагноза,
– хормонални промени,
– необичайни реакции към лъчелечение,
– треска,
– инфекции,
– алергични реакции,
– промени в кръвоснабдяването на тумора,
– премахване на канцерогенни фактори,
– алтернативни лечения,
– кръвопреливания,
– биопсии,
– хирургични операции и други външни интервенции, предизвикващи смърт на раковите клетки.
Апоптозата (програмирана клетъчна смърт) и ангиогенезата (образуване на нови кръвоносни съдове, захранващи тумора) понякога се посочват като възможни механизми за спонтанна регресия. Но е известно, че и двата процеса се нуждаят от съответни биохимични сигнали и не могат да се включат сами. При раковите образувания апоптозата е нарушена, а ангиогенезата — активирана, поради наличие мутации, което обяснява защо ракът съществува по принцип.
Наблюдават се случаи, когато спонтанна регресия настъпва след треска, предизвикана от инфекция, което навежда на мисълта за възможна причинно-следствена връзка. Ако това е вярно, то такова явление би могло да има и профилактичен ефект, т.е. инфекции с треска биха намалили риска от развитие на рак в бъдеще. Тази хипотеза може да бъде потвърдена само чрез детайлен анализ на епидемиологични изследвания.4
Интересно
Ваксинацията срещу вариола (дребна шарка) е свързвана със случаи на спонтанна ремисия при хронична лимфоцитна левкемия. По подобен начин, ваксината срещу дифтерия-тетанус-коклюш е асоциирана с ремисия на метастатичен меланом. Това показва, че някои ваксини насочват имунната система не само срещу инфекциите, за които са предназначени, но и активират реакции срещу туморни клетки, като потенциално подпомагат спонтанната регресия на рака. Макар и редки, тези наблюдения дават ценна информация за връзката между имунитета и контрола на раковите заболявания.3
Ролята на вирусите
През 1904 г. Джордж Док, д.м., професор по вътрешни болести в Университета на Мичиган, съобщава за спонтанна ремисия на недиференцирана остра левкемия след прекаран грип. Опитите да се лекуват ракови заболявания с див тип вируси са били непредсказуеми и често водели само до частична и краткотрайна ремисия.3
Онколитичните вируси са специално модифицирани вируси, които заразяват и унищожават раковите клетки, без да увреждат здравите. Те подпомагат освобождаването на туморни антигени, което дава възможност на организма да разпознае и атакува туморите. Един пример за това е Talimogene laherparepvec (T-VEC), одобрен за лечение на напреднал меланом /произхожда от пигментните клетки в кожата/. Терапията се прилага чрез директна инжекция в тумора и може да се комбинира с други лечения като имунотерапия. Страничните ефекти обикновено са леки и включват умора, треска и зачервяване на мястото на инжектиране.5
Вътретуморното, интравенозното и предоперативното /адювантно/ приложение на онколитични вируси се изследва активно.3
Ролята на имунната система
Смята се, че спонтанната регресия се дължи на активиране на собствената имунна система на организма, която „разпознава“ раковите клетки и започва да ги унищожава. Обикновено туморите успяват да се скрият от имунната защита, като отделят вещества, които я потискат и буквално „заглушават“ имунния отговор.
Именно върху тези механизми се основава съвременнита имунотерапия, която помага на имунната система отново да “види” и да се “задейства” срещу раковите клетки. Най-новите лечения включват “чекпоинт” инхибитори /блокират потискащи сигнали в имунната система/ и агонисти на ко-стимулиращи рецептори /активират специфични рецептори на Т-клетките/. Те премахват „спирачките“, наложени от тумора, и подпомагат активирането на Т-клетките за по-силен и целенасочен имунен отговор.6
Затова учените смятат, че изучаването на спонтанната регресия може да помогне за по-доброто разбиране на вродените защитни механизми на организма. Тези познания могат в бъдеще да се използват за създаване на терапии, които по естествен начин активират имунната система или засилват ефекта на вече съществуващите имунотерапевтични средства.6
Важно! Настоящият текст има информативен характер и не цели да създава нереалистични очаквания.Темата за спонтанната регресия на рака все още се изследва и не е напълно изяснена. Макар отделни случаи да пораждат интерес, те не бива да се възприемат като доказателство за прилагане на лечение и още по-малко за самолечение. Хората с онкологично заболяване, трябва винаги да се консултират с лекар и да не променят назначената терапия без професионален съвет.
Източници:
1.Klitgaard A, Løkke A, Lager J, et al. Complete Spontaneous Regression of Squamous-Cell Lung Cancer: A Case Report. Case Rep Oncol. 2022;15(2):630–635. doi:10.1159/000525058. Karger Publishers
2.Spontaneous remission – Wikipedia https://en.wikipedia.org/wiki/Spontaneous_remission?utm_source=chatgpt.com
3.When Tumors Vanish: The Mystery of Spontaneous Regression https://www.medscape.com/viewarticle/when-tumors-vanish-mystery-spontaneous-regression-2025a1000qty
4.Robert A. Weinberg (2007) The Biology of Cancer, Garland Science Hobohm, U.; Stanford, J. L.; Grange, J. M. (2008). „Pathogen-associated molecular pattern in cancer immunotherapy“. Critical Reviews in Immunology. 28 (2): 95–107.
5.Russell, S.J., Peng, K.W., & Bell, J.C. Oncolytic virotherapy. Nat Biotechnol. 2012;30:658–670.
6.Pardoll DM. Nature Reviews Cancer. 2012; Sharma P & Allison JP. Science. 2015;
