Кратка анатомия и физиология на кожата – обща статия тук
За различните функции на кожата – четете тук
Кожата е с различна дебелина в различните области на тялото. Най-дебела е кожата на гърба – около 5 мм., а най-тънка е кожата на клепачите – 0.5 мм. Но независимо от дебелината си кожата е изградена от три слоя:
епидермис, дерма и подкожие.
Повече за дермата и подкожието можете да научите – тук
А в настоящата статия ще разгледаме по-подробно особеностите на епидермиса.
Какво е епидермис?
Епидермисът е външният слой на кожата, който е изграден от епителна тъкан от типа многослоен плосък покривен епител.
Клетките на покривния епител са плътно прилепени и свързани една с друга и образуват непрекъснати слоеве с малко междуклетъчно вещество.
Епителните клетки са подредени в слоеве, съответно и ядрата им са на различни нива, като само най-дълбоко разположеният слой клетки лежи на структурата наречена базална мембрана. Тази базална мембрана разделя епидермиса от подлежащия слой дерма.
Епидермисът се състои от пет основни слоя, които осигуряват неговата защитна и регенеративна функция.
Кои са слоевете на епидермиса?
Слоевете на епидермиса са (отвън навътре):
най-повърхностният рогов слой,
блестящият слой (който се намира само в дебелата кожа),
зърнестият слой, бодливият слой и
най-дълбокият базален слой.
Какво представлява най-повърхностният рогов слой – Stratum corneum?
Най-повърхностният рогов слой – Stratum corneum образува защитна бариера срещу механични увреждания, микроби и загуба на вода.
Клетките на роговия слой са мъртви кератиноцитни клетки, изпълнени със здравия влакнест белтък кератин. Мъртвите кератиноцити в роговият слой непрекъснато се излющват и се заменят с нови клетки идващи от долните слоеве, което се нарича кератинизация.
Какво представлява блестящият слой – Stratum lucidum?
Блестящият слой на епидермиса – Stratum lucidum е тънък, прозрачен слой, който се намира само в дебелата кожа на дланите и стъпалата. Получава името си поради полупрозрачния вид на кератиноцитите, които го изграждат.
Кератиноцитите тук, в блестящия слой постепенно губят ядрата си и се изпълват с прекурсора на кератина – еледин, което допълнително допринася за прозрачния им вид.
Какво представлява зърнестият слой – Stratum granulosum?
Зърнестия слой – Stratum granulosum се нарича така, защото съставните го кератиноцитни клетки са изпълнени с кератохиалинови гранули. Когато кератиноцитите достигнат до зърнестия слой те започват да губят ядрата си и се изпълват с гранули, което погледнати под микроскоп им придава „зърнест“ вид.
Какво представлява бодливият слой – Stratum spinosum?
Бодливият слой, Stratum spinosum се състои от няколко реда кератиноцитни клетки.
Кератиноцитите в бодливия слой са свързани чрез междуклетъчни контактни структури наречени десмозоми, което им придава „бодлив“ вид под микроскоп. Тези структури укрепват кожата, правейки я устойчива на механично напрежение.
Освен кератиноцитите, тук в бодливият слой се намират и имунни Лангерхансови клетки, които разпознават и представят антигени на имунните клетки, което е част от имунния отговор.
Бодливият слой служи като преход между активно делящите се клетки в по-долния базален слой и по-зрелите клетки в предишният горен зърнест слой.
Какво представлява най-дълбокият базален слой – Stratum basale?
Най-дълбокият базален слой, Stratum basale, е съставен от непрекъснато делящи се базални клетки, които осигуряват регенерацията на епидермиса.
Тук, в базалния слой се намират звездовидни клетки наречени меланоцити, които произвеждат меланин, и Меркелови клетки, участващи в сетивността.
Видове клетки в епидермиса
В епидермиса са разположени различни видове клетки:
кератиноцити, Пигментните клетки меланоцити и имунните клетки.
Каква е функцията на кератиноцитните клетки?
Кератиноцитите синтезират кератин, който защитава кожата, формират роговия слой чрез кератинизация и подменят мъртвите клетки чрез активно делене. Те също участват в имунната защита и възпалителни реакции, като взаимодействат с имунните клетки. Кератиноцитите модулират имунните реакции, но могат също да участват и директно в тях. Те играят основна роля в развитието и проявите на много кожни заболявания: екзема, псориазис и други кожни заболявания.
Повече за т.нар. копривната треска – четете тук
Каква е функцията на меланоцитните клетки?
В цитоплазмата на меланоцитите се намират тъмнокафяви пигментни гранули, наречени меланозоми, които са богати на аминокиселината тирозин. Под влиянието на ултравиолетовите лъчи, тирозинът се преобразува в пигмента меланин чрез действието на активирания ензим тирозиназа. Меланинът абсорбира вредните UV лъчи от слънчевата светлина, като създава защитна бариера за клетките в по-дълбоките слоеве на кожата. При продължително излагане на слънце, например на море или планина, в епидермиса се натрупват значителни количества меланин, което демонстрира неговата защитна функция. При хората с по-светла кожа меланоцитите имат по-малко наброй меланозомни гранули. Цветът на кожата се определя от количеството меланин, каротен и червеният цвят на кръвта от подлежащият слой на дермата.
Какви са особеностите на имунните кожни клетки?
Във вътрешните слоеве на епидермиса се намират и специализирани клетки, които участват в имунната защита: клетки на Лангерханс, клетки на Гранстейн и Т-лимфоцити.
Лангерхансовите клетки са имуностимулиращи дендритни клетки. Те идентифицират болестотворни антигени и предизвикват имунни отговори, но техният брой и функция намаляват под влияние на ултравиолетовите лъчи и йонизиращата радиация, което води до имунен дефицит. Има данни, че антиоксидантите витамин С и витамин Е могат да предпазят, поне отчасти, от вредните ефекти на ултравиолетовите лъчи върху кожния имунитет.
В епидермиса няма система от кръвоносни съдове. Епидермисните клетки се хранят от богатата мрежа от кръвоносни съдове разположени в подлежащия слой – дерма.
Пръстовите рисунъци (които образуват пръстовите отпечатъци) се формират в един от слоевете на дермата който е слоят под епидермиса.
Повече за дермата – четете тук
Референси:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24314373
Т. Аврамова – Основи на Физиологията на човека
