Кратка анатомия и физиология на кожата – четете тук
Слоят кожа под епидермиса се нарича дерма. Дермата е най-здравата част на кожата и е много по-дебела от епидермиса. Изградена е от най-широко разпространената в организма съединителна тъкан, която изпълнява свързваща и опорна функция.
Дермата се състои от:
- Клетки – главно фибробласти, мастни клетки и имунни макрофаги
- Междуклетъчно вещество (матрикс).
В междуклетъчното вещество са включени колагенови и еластинови влакна.
Еластинови влакна
Еластиновите влакна са образувани от белтъка еластин.
От тези еластинови влакна зависи разтегливостта на кожата. С възрастта еластиновите влакна намаляват поради разрушаване на еластина и това е причината за отпускането и набръчкването на кожата.
Колагенови влакна
Колагеновите влакна са образувани от белтъка колаген, който се произвежда от клетките фибробласти. Тези колагенови влакна определят здравината на кожата.
В дермата е разположена гъста мрежа от кръвоносни и лимфни съдове. През дермата преминава около 5% от обема кръв, който сърцето изтласква за 1 минута, което е от значение за терморегулаторната и резервоарната функция на дермата.
Повече за функциите на кожата – четете тук
В дермата на различна дълбочина се разполагат мастните и потните жлези, космените фоликули, гладко-мускулните влакна, специализирани нервни окончания и др.
Слоеве на дермата
Дермата е съставена от два слоя: повърхностен папиларен слой и дълбок мрежест слой.
Папиларен палиларен слой
Повърхностният папиларен слой е разположен под епидермиса и е изграден е от рехава съединителна тъкан с колагенови влакна, и има вълнообразен характер – оформят се изпъкналости към епидермиса наречени папили.
Броят, разположението, формата и големината на папилите не са еднакви в различните части на тялото и са строго специфични за всеки човек. Най-добре са изразени папилите по дланите и пръстите, където оформят пръстовите отпечатъци.
В повечето от папилите се оформят бримки от капиляри, които доставят кръв на клетките на епидермиса и осигуряват тяхното хранене.
Дълбок мрежест слой
Дълбокият мрежест слой се свързва с подкожната мастна тъкан хиподерма, под която са разположени мускулите и костите. Този дълбок мрежест слой е изграден от плътна съединителна тъкан с груби колагенови влакна, които са разположени в различни посоки и образуват здрава мрежа. Колагеновите влакна са подредени по различен начин в отделните части на тялото, като образуват характерни линии на опън, които трябва добре да се познават, когато се налага да се направи хирургичен разрез на кожата.
Ако разрезът се направи напречно на линиите на опън, по-силно се увреждат колагеновите влакна и мястото зараства по-бавно. При разрез, който е успореден на линиите на опън колагеновите влакна се увреждат по-слабо и раните зарастват по-бързо.
Здравата мрежа на дълбокия мрежест слой определя високата еластичност на кожата. По време на бременност еластичните нишки могат да се разкъсат и в тези участъци се развива съединителна тъкан, която оформя белезникави линии по кожата наречени стрии.
Между снопчетата влакна са разположени фибробласти, макрофаги, мастоцити и отделни лимфоцити. Междинните пространства съдържат желатинообразно основно вещество, в което се срещат протеогликаните хиалуронова киселина, хондроитинсулфат и дерматансулфат, и още протеини и минерали. Тъй като протеогликаните имат голяма хидратираща способност, дермата играе решаваща роля за регулацията на еластичността и хидратацията на кожата (наричана тургор на кожата).
Подкожна тъкан
Подкожната тъкан (подкожието) осъществява връзката между кожата и подкожната фасция или респективно надкостницата, и улеснява подвижността на кожата.
Подкожието изпълнява функцията на мастно депо и изолатор срещу загуба на топлина.
Подкожна мазнина
Различават се градивни масти и мастни депа:
По-често се срещат мастните депа, напр. като мастна възглавничка под кожата на туловището. Разпределението на мастната тъкан е генетично обусловено и се регулира хормонално.
Мъжете са предразположени към натрупване на масти най-вече в коремната област, докато при жените мастите се отлагат предимно в ханша, седалището и гърдите. На някои места, като клепачи, ушна мида, устна, пенис, скротум и др. подкожната мастна тъкан е оскъдна или липсва. По лицето, врата подкожният слой е здраво свързан с мускулатурата и сухожилията, което е от значение за мимиката.
Кръвоснабдяване на дермата.
Дермата получава кръв от две мрежи повърхностна и дълбока мрежа. Съдовете променят радиуса си в отговор на локална промяна в температурата. При понижаване на температурата в определена област на кожата, съдовете се свяват, а при затопляне – се разширяват.
Кожните венозни съдове вървят успоредно и в близост до артериалните съдове, което дава възможност да преминава топлина ст по-топлата артериална кръв към по-студената венозна кръв.
По този начин до повърхностния кожен плексус достига по-малко топлила с кръвта и така се намалява загубата й от организма, когато навън е студено и трябва да се запази топлината в тялото. Кръвоснабдяването на кожата има и друга особеност – наличието на места, които представляват директен, кратък път между артериите и вените (наречени артерио-венозни анастомози) в някои области на кожата. Те участват в запазването на нормалната телесна температура.
В кожата на ръцете, ходилата, устните, носа и ушите се намират голям брой артерио-венозни анастомози. Чрез тях кръвта заобикаля капилярните мрежи. При ниски температури те се отварят и кръвта преминава през тях, а не през капилярите, за да се избегне загубата на топлина и понижаването на телесната температура.
Дермата е богата на потни и мастни жлези, както и на космени фоликули, които се разглеждат в отделна статия.
Източници:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24314373
Т. Аврамова – Основи на Физиологията на човека
Х. Фрич, В. Кюнел – Том 3 Анатомия: Вътрешни органи
